Противоречията, които всеки човек изживява дълбоко в душата си, се проявяват и в обществения живот. В едно и също общество продължават своето съществуване както духовно извисените, живеещи в мъдростта и душевното спокойствие на вярата, така и изгубените във водовъртежа на безверието. Този, който не е успял чрез духовно усъвършенстване да се освободи от зависимостта на душата (нефс) и да изгради устойчива и зряла личност се намира под обсадата на отрицателните качества, които го заобикалят. Изхождайки от тази истина можем да кажем, че общество, в което надмощие взимат хора с нрав на жаби, се превръща в блато. Когато връх вземат хора с нрав на змии и хиени, цял един народ бива отровен и там се появява терор и анархия.