Ролята на тасаввуфа в изпитанието на мюсюлманина със самия себе си

В този скромен труд ние се опитахме да привлечем вниманието към съответните критерии на шериата като декларация за жизнената необходимост от тасаввуфа.
Опитахме се да обясним състоянието, в което трябва да се намират сърцата ни, бидейки раби, при взаимоотношенията ни с нашия Господар.
Опитахме се да дефинираме най-правилния начин на взаимодействие с муршида  от страна на онези, поели пътя на духовното възпитание под ръководството на подобни водачи. Опитахме също да привлечем вниманието към факта, че прекомерното престъпване на границите на любовта и близостта може да доведе до фанатизъм и крайности, като по този начин предупредихме за определени опасности, които биха довели човек до изгубване на опората му.
Накратко, опитахме се да изкажем още веднъж истината за това, че човек е възможно да бъде умерен в своята религия единствено чрез спазване принципите на шериата.


Разумът И Философията През Погледа На Исляма

Какво е мястото на философията в Исляма? До къде може да достигне „разума“, който според философията е най-важното средство за достигане до познанието? Способна ли е „везната“ на разума да претегли всички истини? Как да продължим напред, когато разумът достигне предела си и остане безсилен?“ Тези въпроси вълнуват човечеството от миналото до наши дни.
Историята свидетелства, че нито създателите нито последователите на философските течения свеждащи съдържанието на щастието само до земните преживявания, са успели в действителност да постигнат това щастие. Защото и философът е човешко същество и не може да знае истината за всички създания по-добре от техния Създател. За разлика от тях, Пророците и тези, които вървят по следите им (приближените раби на Аллах) са удостоени с Божието потвърждение. Те представят на човечеството „рецепти“ за постигане на щастието, както в земния, така и в отвъдния свят и след смъртта си продължават да живеят в сърцата на хората.


История На Пророците В Светлината На Свещения Коран - 1

В първата част от тази творба, плод на Божията благодат, са представени имената, мъдростите и поуките в живота на пророците, споменати в Свещения Коран: Адем (алейхисселям), на когото ангелите получиха заповед да се поклонят; Идрис (алейхисселям), притежавал тайнството на небесното възхищение; Нух (алейхисселям), пречистил земята от неверието с потопа; Худ (алейхисселям), пророка на адитите, погубени от опустошителен леден вихър заради тяхното отричане; Салих (алейхисселям), пророка на самудяните, чиито домове били разрушени от силно земетресение заради тяхното непокорство и гнет; Ибрахим (алейхисселям), с упованието си превърнал изпепеляващия огън на жестокия Немруд в розова градина; Исмаил (алейхисселям), символ на преданост, упование и смирение; Исхак (алейхисселям), предшественик на пророците на синовете на Исраил; Лут (алейхисселям), огорченият пророк на Содом и Гоморе, призовавал към напътствие своя обезумял и покварен народ до последния миг; Зу-л карнайн (алейхисселям), пренесъл знамето на вярата в единобожието от изток на запад; Якуб (алейхисселям), преминал през огъня на страданието и обичта, за да се превърне в олицетворение на търпението; Юсуф (алейхисселям), превърнал се във владетел на Египет и сърцата след тежки години на робство и затвор; Шуайб (алейхисселям), „Оратора на пророците” – довел до възторг сърцата със своето красноречие.