В този скромен труд ние се опитахме да привлечем вниманието към съответните критерии на шериата като декларация за жизнената необходимост от тасаввуфа.
Опитахме се да обясним състоянието, в което трябва да се намират сърцата ни, бидейки раби, при взаимоотношенията ни с нашия Господар.
Опитахме се да дефинираме най-правилния начин на взаимодействие с муршида  от страна на онези, поели пътя на духовното възпитание под ръководството на подобни водачи. Опитахме също да привлечем вниманието към факта, че прекомерното престъпване на границите на любовта и близостта може да доведе до фанатизъм и крайности, като по този начин предупредихме за определени опасности, които биха довели човек до изгубване на опората му.
Накратко, опитахме се да изкажем още веднъж истината за това, че човек е възможно да бъде умерен в своята религия единствено чрез спазване принципите на шериата.