ISLAMIC PUBLISHING

В този скромен труд ние се опитахме да привлечем вниманието към съответните критерии на шериата като декларация за жизнената необходимост от тасаввуфа.
Опитахме се да обясним състоянието, в което трябва да се намират сърцата ни, бидейки раби, при взаимоотношенията ни с нашия Господар.
Опитахме се да дефинираме най-правилния начин на взаимодействие с муршида  от страна на онези, поели пътя на духовното възпитание под ръководството на подобни водачи. Опитахме също да привлечем вниманието към факта, че прекомерното престъпване на границите на любовта и близостта може да доведе до фанатизъм и крайности, като по този начин предупредихме за определени опасности, които биха довели човек до изгубване на опората му.
Накратко, опитахме се да изкажем още веднъж истината за това, че човек е възможно да бъде умерен в своята религия единствено чрез спазване принципите на шериата.

Противоречията, които всеки човек изживява дълбоко в душата си, се проявяват и в обществения живот. В едно и също общество продължават своето съществуване както духовно извисените, живеещи в мъдростта и душевното спокойствие на вярата, така и изгубените във водовъртежа на безверието. Този, който не е успял чрез духовно усъвършенстване да се освободи от зависимостта на душата (нефс) и да изгради устойчива и зряла личност се намира под обсадата на отрицателните качества, които го заобикалят. Изхождайки от тази истина можем да кажем, че общество, в което надмощие взимат хора с нрав на жаби, се превръща в блато. Когато връх вземат хора с нрав на змии и хиени, цял един народ бива отровен и там се появява терор и анархия.

„Месневи“ е като океан от тайнство и мъдрост. „Месневи“ е творба, в която картата на приключението за откриване на човека и човешкият дух (рух) е начертана с думи. „Месневи“ е духовният свят на Мевляна превъплътен в слово и отразен в стихове. Един вик откъснал се от страданието в душата на духовно извисения човек. Самият Мевляна описва „Месневи“ по следния начин: “Месневи е сияен път за онези, които искат да достигнат до истината и да бъдат удостоени с Божиите тайни.” Настоящата книга е част от шифъра за разгадаване на този океан от мъдрост и тайнство.

Последният дъх е като кристално чисто огледало. Всеки човек вижда в него целия живот, който оставя след себе си с хубавото и лошото в него и участта, която сам си е подготвил. За да не се превърне последният ни дъх в огледалото, в което ще наблюдаваме участта си с разкаяние, трябва да изживеем живота си на раби на Аллах, по правия път, в благодатната атмосфера на Кор'ан-и Керим и сюннета на Пророка, да го украсим с добри постъпки и праведни дела. Както се казва в Свещения хадис-и шериф: "Човек умира и бива възкресен в състоянието, според което е живял." (Мюнави, Фейзул-Кадир, V, 663) Каква пагубна измама е да живееш на земята отдаден на страстите на душата и мимолетните увлечения, без да си наясно с вечното бъдеще, което те очаква!.

Какво е мястото на философията в Исляма? До къде може да достигне „разума“, който според философията е най-важното средство за достигане до познанието? Способна ли е „везната“ на разума да претегли всички истини? Как да продължим напред, когато разумът достигне предела си и остане безсилен?“ Тези въпроси вълнуват човечеството от миналото до наши дни.
Историята свидетелства, че нито създателите нито последователите на философските течения свеждащи съдържанието на щастието само до земните преживявания, са успели в действителност да постигнат това щастие. Защото и философът е човешко същество и не може да знае истината за всички създания по-добре от техния Създател. За разлика от тях, Пророците и тези, които вървят по следите им (приближените раби на Аллах) са удостоени с Божието потвърждение. Те представят на човечеството „рецепти“ за постигане на щастието, както в земния, така и в отвъдния свят и след смъртта си продължават да живеят в сърцата на хората.

Когато разумът разсъждава върху човека, вселената и огледалото отразяващо истините в тях - Свещения Коран, достига до резултат, който е като необработен метал, изваден от недрата на земята. Сърцето е това, което превръща тези сурови метали в завършени предмети. Сърцето е центърът на духовните усещания и преживявания, и на чувствата. Както събирането на парченцата от счупена ваза възстановява първоначалната ѝ форма, така и обединяването на функцията на сърцето изразена с думите „вдъхновение и усещане” и доказателствата, представяни от разума осигуряват пълното постигане на истината.

тази книга авторът анализира духовното измерение на исляма. Първоначално разкрива основата на нашата вяра (келиме-и шехадет) и прави опит да разкрие забулената в нея мъдрост. Следвайки принципите на вярата, вниква дълбоко в духовните аспекти на ислямското богослужение. Макар и ислямът като религия да може да бъде описан до степен, в която се практикува, то за съжаление в наши дни тази практика обикновено е лишена от духовното чувство на исляма. Богослуженията се извършват механически - като израз на някакъв социален навик, а истинският дух на исляма е почти изцяло изгубен.

В първата част от тази творба, плод на Божията благодат, са представени имената, мъдростите и поуките в живота на пророците, споменати в Свещения Коран: Адем (алейхисселям), на когото ангелите получиха заповед да се поклонят; Идрис (алейхисселям), притежавал тайнството на небесното възхищение; Нух (алейхисселям), пречистил земята от неверието с потопа; Худ (алейхисселям), пророка на адитите, погубени от опустошителен леден вихър заради тяхното отричане; Салих (алейхисселям), пророка на самудяните, чиито домове били разрушени от силно земетресение заради тяхното непокорство и гнет; Ибрахим (алейхисселям), с упованието си превърнал изпепеляващия огън на жестокия Немруд в розова градина; Исмаил (алейхисселям), символ на преданост, упование и смирение; Исхак (алейхисселям), предшественик на пророците на синовете на Исраил; Лут (алейхисселям), огорченият пророк на Содом и Гоморе, призовавал към напътствие своя обезумял и покварен народ до последния миг; Зу-л карнайн (алейхисселям), пренесъл знамето на вярата в единобожието от изток на запад; Якуб (алейхисселям), преминал през огъня на страданието и обичта, за да се превърне в олицетворение на търпението; Юсуф (алейхисселям), превърнал се във владетел на Египет и сърцата след тежки години на робство и затвор; Шуайб (алейхисселям), „Оратора на пророците” – довел до възторг сърцата със своето красноречие.

Книгата разглежда една от най-силните, характерни за живота на Пророка Мухаммед черти, която преднамерено или случайно дълго време е пренебрегвана. Разказът внушава неговото милосърдие, което, без съмнение, е доминиращото през целия му живот. Днес и мюсюлманите, и хората, изповядващи други религии, трябва да знаят, че никоя друга историческа личност не е проявявала толкова милосърдие, каквото демонстрира примерният живот на Пророка Мухаммед. Неговият пример е особено актуален в съвременния свят, който все повече и повече става подвластен на егоистичния и материалния начин на живот.

Във втората част от тази творба, плод на Божията благодат, са представени имената, мъдростите и поуките в живота на пророците, споменати в Свещения Коран:
МУСА - алейхисселям- Погубил Фараона във водовъртежите на Червено море с чудото на тоягата си;
ХАРУН - алейхисселям- Праведният брат на Муса алейхисселям и негов верен помощник;
ДАУД - алейхисселям- Възхитил планини, камъни и диви зверове със споменаването си (зикир);
СУЛАЙМАН - алейхисселям- Носил огромното си земно богатство и власт извън сърцето си;
УЗАЙР –алейхисселям - Превърнал се в доказателство за повторното съживяване в Деня на възкресението;
АЙЮБ – алейхисселям - Превърнал се в олицетворение на търпението (сабър);
ЮНУС – алейхисселям - Преодолял тъмнините с искреността на молитвата (дуа) и споменаването на Аллах (зикир);
ИЛЯС - алейхисселям- Оставил след себе си славата на Божията благословия „Мир за рода на Иляс!“;
АЛ-ЯСАА - алейхисселям- Предпочетеният сред народите;
ЗУ-Л-КИФЛ – алейхисселям- Праведният пратеник обгърнат от Божията милост (рахмет);
ЛУКМАН - алейхисселям-Учителят на физическите и духовни лечители;
ЗАКАРИЯ - алейхисселям-Загинал като мъченик, но запазил упованието и смирението си пред Създателя;
ЯХЯ - алейхисселям-Загинал мъченически като баща си;
ИСА -алейхисселям- Небесният пратеник, който лекувал болните и съживявал мъртвите.

В тази книжка авторът Осман Нури Топбаш разглежда в резюме въпроса как трябва да бъде ислямското образование и възпитание. Ако искаме перфектен ученик, трябва да сме перфектни учители-възпитатели, казва той. Учител, който влияе отрицателно на своя ученик и превръща неговите големи способности в минимални той ще е отговорен пред Аллах. Учителят трябва да познава характера на своите ученици много добре, за да намери път към душата им.. 101 стъпки и поуки извлечени от ислямската мъдрост.

Терминологичното значение на думата вакъф означава прехвърляне на частната собственност на недвижим имот източник на доход в Аллахова собственност. А ползите от вакъфа са за хората според волята на дарителя. Имот превърнал се в Аллхова собственност вакъф вече не може да се прехвърля към други лица. Днес, когато братските чувства са отслабнали, общественото спокойствие е на изчезване, а враждата и омразата са се увеличили, има нужда от сериозна мобилизация на инфак (благотворителност) и хизмет (служба). Но за съжаление днес, това което най-много се пренебрегва в обществото поради обществената и икономическата криза и поради увлечението на хората по материалното е тази страна на религията която изисква материална самоотверженост.