Разумът И Философията През Погледа На Исляма

Какво е мястото на философията в Исляма? До къде може да достигне „разума“, който според философията е най-важното средство за достигане до познанието? Способна ли е „везната“ на разума да претегли всички истини? Как да продължим напред, когато разумът достигне предела си и остане безсилен?“ Тези въпроси вълнуват човечеството от миналото до наши дни.
Историята свидетелства, че нито създателите нито последователите на философските течения свеждащи съдържанието на щастието само до земните преживявания, са успели в действителност да постигнат това щастие. Защото и философът е човешко същество и не може да знае истината за всички създания по-добре от техния Създател. За разлика от тях, Пророците и тези, които вървят по следите им (приближените раби на Аллах) са удостоени с Божието потвърждение. Те представят на човечеството „рецепти“ за постигане на щастието, както в земния, така и в отвъдния свят и след смъртта си продължават да живеят в сърцата на хората.


Regard Islamique Sur La Raison Et La Philosophie


La Ragione E La Filosofia Secondo L’islam


Ислом Назарида Ақл Ва Фалсафа

Бу китобда Ислом фалсафаси билан инсонларнинг бирламчи ва бир-бирига зит фикрий қарашлари таҳлил ва таққос этилиб, натижалари очиқланган. Инсоният тарихи бўйича ўртага чиқган ва бир томонлама, яъни моддият узра қурилган фикрий тизимлар мувоффақиятга эриша олмагандир. Яъни, ҳаётнинг моддий ва маънавий жабҳаларида қаршимизга чиқган муаммоларнинг ечимида ожиз қолгандир. Бугунга қадар инсон зотининг ақлий малакаси моддият узра ривожлангандир. Ҳолбуки, фақатгина моддият узра келишган ақл, инсонларни очкўзлик ва ваҳшийликга етаклагани ҳаммага маълумдир. Агар-да ақл фақатгина инсон зотининг ихтиёрига ташлаб қўйилсайди, ер юзида фитна ва фасод ўртага чиқар, буюк фалокатларга йўл очарди. Мана шунинг учун ки, Аллоҳ Таоло Ҳазратлари бандаларига муҳталиф замонларда пайғамбарлар ва китоблар юбориб, уларни тўғри йўлга чақиргандир. Энг охирги пайғамбар Муҳаммад (С.А.В) Ҳазратлари ўзларига берилган муқаддас Қуръони Карим билан инсон ақлини ва тафаккурини мутаносиб бир ўлчовда тамомлаш учун курашганлар. Ислом инсонлар орасидаги муомалани, инсон ва коинот, инсон ва Яратгувчи орасидаги алоқаларни бир бирлари билан чамбарчас боғлаган ҳолда инсон тафаккурини мутаносиб бир шакилда ривожлантириб, инсон зотини улвиятга эриштиргандир. Ислом дунё қарашига зит бўлган барча фикирлар ва фикрий оқимлар инсониятни таназуллга етаклагандир ва етакламоқдадир. Шунинг учун ҳам инсонлар, фақат ва фақат Исломнинг мутаносиб ижтимоий ва маънавий фикрий тизими асосида бахтли бўла оладилар.